петък, 31 август 2012 г.

Стая за книги Тиха мисъл


Източник: http://www.douban.com/photos/photo/205892398/#image

Тук всички изложени книги са от един автор - тайванска будистка активистка, чието име чувам за пръв път. Има притчи и теоретични книги за себеизрастване. Има и детски книги и учебници, които въплъщават будистки ценности. Върху другата страна на масата има благовония, декорации и посуда - лъжици, пръчки и купи с красив и скромен дизайн. По рафтовете има още съдове, вегански био храни, дрехи и чанти, всички опаковани в същия чист, красив и смиряващ дизайн.

Това място говори само в един глас. Влизам и не се озовавам сред безразборно събрани книги, хаотично крещящи артикули. Намирам се в храм, където всички артефакти шепнат едно и също. Тук не продават неща, а начин на живот.

четвъртък, 16 август 2012 г.

Патриотизъм


Докато обсъждах волейбол с майка и най-вече след като прочетох този хубав текст, се замислих за патриотизма.


Патриотизмът като гордост е пасивен, затворен и агресивен. Той гледа само другаде, гледа в миналото, в чужбина, в чужди тела и умове, никога в себе си, никога тук и сега. Основан е върху войнствената идея за най. Ние сме най-умните, ние сме най-атлетичните, ние сме най-великите, а ако не сме в момента, трябва да сме. Всички останали са или врагове, които пречат на нашето дефолтно превъзходство, или са незначителни прашинки, които съществуват само за да контрастират с нашето величие.

Гордостта търси постижения. И винаги ги търси другаде, тази патриотична гордост. Чуваме я да се гордее патриотично с царе и футболисти, но личните й постижения, ако има такива, винаги са обект само на лична гордост, няма да я чуем да каже, аз направих това за родината. Толкова пасивна е тази патриотичност. Някой я е убедил, че националното дело е дело на политици и спортисти, и на нея дори не й хрумва, че собствените й дела са пълноправна част от него. Дреме над учебника, седи пред телевизора и чака някой да прослави родината, за да може да се възгордее. Тази гордост.

сряда, 15 август 2012 г.

Чичкото с питките




Нови думи


От "Диви разкази" на Николай Хайтов

абдал - глупак, простак.

агалар - господар.

адет - навик, обичай, нрав, характер.

азмак - (тур.) мочур, тресавище. Най-сетне я нарамихме кой за крак, кой за ръка - и я отнесохме в Джинджов азмак, тъй - наръки, наноги.

вторник, 14 август 2012 г.

Смисълът на знанието



Знанието е начинът, по който разбирам реалността. Това определение не изчерпва понятието, но ще задоволи напълно нуждите на настоящата разработка.

Неназована, реалността е всякаква и никаква. Тя бива назовавана по безброй начини и тези названия са знанието. Знанието е начинът и мащабът, по които реалността се е простряла пред очите ми. Думата тоупи е знание. Преди да дойда в Ухан, тази дума за мен не съществуваше, живеех в реалност, в която нямаше тоупи. Когато говоря с майка и й кажа, че съм ял тоупи за обяд, тя не ме разбира. Ние живеем в различни реалности, ограничени по различен начин от множеството назовими знания. Този пример е материален и безкрайно прост. По същия начин функционират и абстрактните знания, менталните идеи, през които ни се е случило да гледаме света.

Съзнанието за такава дефиниция на знанието, както и смисълът на обсъждането й тук са важни за внимателното назоваване на реалността. Моят сбор от знания не е единственият сбор от знания, нито трябва да е единственият, но за мен е важно да подбирам и артикулирам само или предимно красиви и здравословни знания. Струва ли си това знание да бъде споделено? Да обясня ли на майка какво е тоупи? Каква роля и полза ще има такова знание в нейната и в общата реалност?

сряда, 8 август 2012 г.

Книжен туризъм


По време на това пътуване си поставям целта да посетя възможно най-много книжарници. Ровя се в интернет и вадя адреси. Планирам маршрути, съобразени с тях. Започвам от Шанхай.


ден 1

Книжарница Порт намираме на дълга, чиста, тиха уличка, по която нарядко са сгушени кафенета и магазинчета за дрехи, чай, джиджавки и мебели. 

Източник: http://city.yoho.cn/topic_936144_1.html

Източник: http://www.kaixin001.com/hds/repaste/105343129_5102776382.html

Източник: http://city.yoho.cn/topic_936144_1.html

Вътре има маса, на която са изложени самиздат зинове и която според думите на служителя се използва за срещи, четения и други мероприятия. Книгите по трите стени в стаичката са разножанрови - хуманитаристика, художествена проза, дизайн... - но като цяло усещам внимание и насоченост в подбора.

Това е главната причина да харесвам малки независими книжарници - в тях се чува глас, усеща се вкус. Вносът на книги не се осъществява конвеирно, механично, програмирано, не се определя от статистика, финансови прогнози и потребителски нужди, а от интересите на един-единствен човек, който най-често е както собственикът, така и касиерът. Той купува каквото харесва и го споделя в книжарницата си. Има любов в цялата работа. Има лично отношение. Дизайн има.

събота, 4 август 2012 г.

Книжарница


В идеалния случай книжарницата не е място, където отивам с цел. Случва се да мина наблизо и се сещам, че там има книги. Или се разхождам и случайно забелязвам непознат надпис и рафтове. Влизам и започвам да търся. Не нещо конкретно, а нещо ново. Каквото ми е неизвестно, каквото сам не съм се сетил, за каквото дори не подозирам. Разглеждам заглавия, корици, съдържания и илюстрации. Зачитам изречения. Научавам от какво се интересуват хората, с които живея в един свят, научавам как изглежда тяхната реалност, как я проектират и оформят. История на японската тоалетна, пътеписни рисунки и записки от Хонг Конг, теория на съвременните комикси в десет глави.

Наскоро четох, че най-важното за един писател е да му се удава да превръща материала около себе си в нещо хубаво. Тоест да заразява с харесване.

Това се случва в книжарницата. Заразявам се с харесванията на други хора. Харесвам неща, които са ми били безсмислени, на които не съм обръщал внимание, които съм подминавал. Лунен календар, географски карти, списания за дизайн. Светът ми става по-голям и по-хубав и когато изляза от книжарницата, дори некупил книга, и аз съм по-голям. И в идеалния случай - по-хубав.