Чудене

Смятам, че децата трябва да се научат не на четене, а на две много по-важни неща, които подплатяват всичко, включително четенето: харесване и чудене.

Важна е не способността за четене сама по себе си, а харесването и чуденето, любовта и любопитството към буквите, към думите, които буквите подреждат, към идеите, които думите формират, към знанието и мъдростта, до които идеите довеждат.

Според моя ограничен опит нещата се учат най-добре, докато не се учат. Английски например научих не защото исках да науча английски, не дори защото учих английски, а защото обожавах Cartoon Network, който в онези времена не беше преведен. Нищо не разбирах, но гледах всеки ден по триста часа и умирах от кеф. И сега знам английски.

“Чудна азбука” е нещо такова. В нея няма излишно познавателно и поучително натрапване. Има забавни стихчета и рисунки.

Структурата на книгата е класическа. На всяка страница огромна буква със съответна илюстрация и стихче. Авторите са решили всички примери да са с животни, като изборите им понякога са не съвсем стандартни, което е много приятно. 

Стихотворенията на Надежда Радулова използват разнообразни римни модели, което неусетно обогатява разбиранията за възможностите на езика.

Ръчните (алелуя!) рисунки на Свобода Цекова са нежни, детайлни и правят това, което всяка добра илюстрация трябва да прави - не да повтаря, а да допълва текста. В рисунките почти винаги има нещо забавно и неспоменато в стихотворението, за което може да се получи хубав разговор при колективно четене.

Аз лично заобичах азбуката повече.